Без ракета произведенията ми ще се пренесат в пространството, казва пред Faktor.bg творецът
През пролетта на 2020 год. артистът Моно Петра се кани да подреди дванадесет бронзови пластики на Луната. Затова как ще ги пренесе до там и какви са намеренията му разказва за първи път творецът.
Интервюто взе Стоян Любенов
– Как би изглеждала Земята погледната от Луната?
– Каквато я заснеме луноходът-журналист, такава ще е! Може да се окаже, че Земята не е синя, а зелена. Очаквам всичко на този наш спътник, заради който световният океан си играе по бреговете ни на приливи и отливи.
През 1972 година е последният полет до Луната и това е, което аз знам по въпроса. Говори се за руски луноходи, китайски сонди-агрономи, японски къртици, но в крайна сметка трябва да благодарим на НАСА за всичко, което са ни предоставили, като филмова продукция, защото от другите посещения поне аз не съм виждал задоволителен снимков материал.
От 1972 година досега нещата вероятно много са се променили, може циментовият спътник, да е успял невидимо за нас да придърпа вода от заниманията си с океаните ни и скулптурите ми да се озоват сред малки или големи локви. Искам моите дванайсет парчета метал да придобият онзи моряшки загар под формата на патина, с която да се върнат красиви и възмъжали от пътуването до Луната.
– Напоследък големите в бизнеса с технологиите се надпреварват да изпращат товари на Марс, Луната сякаш е забравена, защо и ти не се пробва да пратиш произведенията си именно там?
– Хората около технологиите са съвременните звезди. Разликата между тях и Колумб, който е потеглил за Индия е в това, че като тръгнат за Марс, не кацат на Юпитер.
Те, както и Христофор, са финансирани в малка или голяма степен от държавни бюджети, в което не виждам нищо укорително. Луната не представлява интерес за тях, така че с нея спокойно може да се занимават артисти като мене. Казано на военен жаргон, тя не е обект от секретно значение, така че лудите могат да започнат да лудуват.
– Имаш ли спонсори или някаква държавна подкрепа за тази изложба?
– Засега имам единствено приятел французин, който ми помага финансово за проекта. Впечатли се от идеята ми, че метала може да получи особена патина при подобно пътуване и реши да ме подкрепи скромно в начинанието. Разказах му с плам в очите всеки детайл и той хареса идеята за изложба на Луната.
– Все пак ти трябва ракета, а това не е никак евтино?
– Никога, никъде не съм твърдял, че ще пращам произведенията си на Луната с ракета.
Производството на подобни ракети има за цел да обогати арсенала от технологии на военните, повече от това да изпрати товар нейде из космоса, а да си го кажем направо, да се състезаваш с военните бюджети по света е лудост, която не искам да ме спохожда. Ракетите, които следите като малки деца пред екрана, са защото сте свикнали, че нещата се движат из пространството с огън отзад. Ако ви се покаже истината за движението из вселената, ще го отхвърлите като измама, или в по-добрия случай като фокус. Онова, което ще се случи със скулптурите, е революционно, защото, за да се пренесе нещо в пространството е най-трудно да го насочиш. Точката за старт е даденост, докато точката за финал трябва да се появи. Ще си позволя да се пошегувам конспиративно, че има вероятност всичко, което изпращаме по други планети, да става именно по моя начин, а ракетите, които пътуват да са само фойерверк, за да звучи пътуването достоверно.
– Нещо като телепортиране?
– Да, за целта ще са ми необходими доброволци, но за това ще стане дума по-късно в началото на 2020 г.
– Някаква приблизителна дата можеш ли дадеш?
– Или ще е пролетта, или ще е лятото, на 2020 г. Ако се проточат нещата след Юли месец, ще трябва да се отложи пътуването за 2021г.
– Искаш да кажеш, че можеш да изпратиш скулптурите навсякъде във вселената?
– Да, това ще е забавлението на хората през идните десетилетия. Да търсят координати и да пращат предмети на други планети. Само трябва да се научат как се пренася органична материя без това да я умъртви и нещата ще излязат от контрол.
Вижте, това което правя, трябва да се разглежда, като арт-проект. Важни са скулптурите и тяхната деформация причинена от пътуването до единственият ни спътник.
Ще направя всичко по силите си да се получи незабравимо преживяване за всички нас. За вас като публика, за мен като артист.
– А защо ги връщаш на земята, а не ги оставиш там, така че при следващо стъпване на човек на луната да се потвърди, че са там?
– Товарът, който ще бъде изпратен са дванайсет произведения на изкуството и един луноход-журналист, който да отрази събитието, той ще остане там заедно с две от скулптурите. Луноходът-журналист, ще бъде използван, докато му свършат батериите. Каквото е писано ще стане. Пак повтарям, че това мое пътуване е арт-проект.
– Това звучи като арт-фокус?
– Да.
– Дванайсет скулптури и луноход който….?
– Луноход- журналист.
– Прави впечатление, че една от скулптурите ти е андрогин?
– В земната природа съществуват андрогини, мисля да не спорим по темата, но е весело да поспорим дали подобни същества присъстват във вселената.
– Ако имаш възможност да изпратиш само една, коя би изпратил?
– Тази за любовта, без всякакво съмнение. Любовта е онова, което ни прави човеци. Онова заради, което искам мои скулптури да посетят Луната. Вижте, откакто съм се захванал с идеята за осъществяването на тази изложба, съм приповдигнат ежедневно. Мисълта, че мога да представя мои произведения на друго космическо тяло не кореспондира с нищо познато като чувство поне за мен, но ако трябва да опиша близко чувство до това състояние, без никакво съмнение ще кажа че става дума за любовта.
– Изпращаш скулптира на смъртта?
– Защото съществува, телесната смърт съществува, душата обаче е безсмъртна и си има своите вселенски коловози, но не смятам да се разпростирам философски върху темата при наличието на толкова много вярвания. Ще извая смъртта и ще я изпратя на Луната.
– Жертвоприношението?
– Ежедневното ни принасяне в жертва за каквото се сетите отдавна е отнела святостта при това сакрално деяние и го е опошлило до степен, която няма да ви хареса, ако задълбая в темата. Не смятам да спестя този сакрален акт, даден ни от боговете, за да им служим и разбираме, който ние сме сринали до нивото да се принасяме в жертва един другиму, за да се обграждаме с удобства.
– Колелото?
– Колелото е времето, което се върти и се повтаря. Единственото, което се променя, е материалът, от който е изработено, за да устои по-дълго при въртене.
– Компасът?
– Компасът е заради моят капитан-приятел Жорж, който се забърква в невероятни глупости, но е кораво копеле и винаги намира посоката, като истински капитан да поживее известно време свободен.
– Изкуственият интелект?
– Това дори не знам какво е!? Някой се опитва да ни запознае с него, дано успее. Ако при парчетата метал намерите онова, по което да ги разпознаете, то за изкуственият интелект не гарантирам, че ще се получи, дал съм пълна свобода на въображението.
– Клоунът?
– Аз съм артист, не може без него. Би било обидно към гилдията.
– Татко и Мама са ясни, безсмислено е да те питам дали точно те ще останат на Луната…
– Получил съм нужната любов от родителите, за да се оформя, това, което съм в момента, но, ако татко остава на Луната, ще е защото всички смятат, че го е заслужил, а мама ще го последва, защото няма как да се седне пред нея на чаша червено вино и да и се обясни защо татко е на Луната, а тя не е. Семейни проблеми.
– Скулптура на езика?
– Това е Вавилон, Вавилон с многото очи. Тази скулптура е посветена на онези, които виждат, но не могат да говорят за видяното. Първите пет минути, през които на човечеството са му разбъркани езиците и се озърта уплашено, напасвайки новите думи в ума си. Имам рисунка от 1992 година, която винаги съм искал да скулптирам.
– Как се отнасяш към хората, които са скептични към това пътуване на изкуството ти?
– С обявяването на изложбата върху Луната се появиха и скептиците, но са процентно много малко в сравнение с тези, които ме поддържат и вярват в начинанието. В крайна сметка става дума за един арт проект, който има за цел да обогати света духовно. Има и много комични неща, около начинанието, но за тях ще разкажа по късно, защото очаквам около целият проект да се появят още много весели случки.
– Казваш, че ще има видео и снимки от престоя на скулптурите на Луната?
– Да, ако всичко мине добре, ще има между два и четири часа видео направено от лунохода-журналист, който ще пътува заедно с фигурите, ще има и излъчване на живо от Луната.
– Виждам рисунки на Луната, които си създал?
– В момента съм обсебен като вълк при пълнолуние от темата Луна. Скоро ще започна да свалям и калъпите на 12-те бронзови фигури. Почти всичко, което излиза от ателието през този лунен период, ще бъде качено за продажба на сайта monopetra.us
– Как гледаш на преселението на човечеството върху друго небесно тяло?
– Като лудост. За огромна радост не съм виждал примат с въображение, което да го кара да копнее за непознати светове. За да накараш някой да поиска да отиде на друго космическо тяло , първо трябва да му гарантираш, че ще има кабелна телевизия, по която да гледа как се отварят контейнери със стари вещи и се наддава за тях, и интернет, който да го информира дали са нараснали дупетата на фамилия Кардашиан.
Примитивите на тази планета гарантират нейното продължително оцеляване. Ако планетата ни се прецака и трябва да се пренесем ще е следствие действията на умните и в никакъв случай от решенията на глупавите. Ако всички умници се пренесат на друго космическо тяло, ще видите как планетата ще стане безопасно и спокойно място. Иска ми се това да е шега, но за съжаление е горчивата истина.
– Кои други теми си обмислял да качиш на Луната?
– Дълго време преди да съставя менюто от теми, които ще посетят Луната, бях включил и човекоядец, но на по- късен етап ми се видя доста крайно и някак от друга епоха.
Есеите също отпаднаха от изложбата. Не почувствах темата достатъчно близка.
Джак Парсънс, когото много ценя и обичам, също отпадна, защото лунен кратер носи официално неговото име, макар и от обратната страна на Луната.
– Кое е най- великото човешко откритие?
– За мен това е Менделеевата таблица. Всичко бледнее пред нея.
– А защо не изпратиш Менделеев на Луната, а пращаш Айнщайн?
– Снимката на Айнщайн ме съпътства през целият ми съзнателен живот. Отдавна е скулптирана в главата ми. Приятелят ми Давид Леви ме закла с това, че Айнщайн на немски значи Моно Петра. Изпи се много вино и се разказаха много каламбури в чест на това съвпадение, а самочувствието ми отскочи два или три пъти до Луната. Така че Менделеев друг ще го праща в космоса, няма да съм аз.
– Някак отбягваш теми свързани с религиите?
– С тях са намазани устните на всяко човешко същество. Ние се раждаме с този балсам за уста. Харесва ни да има нещо над главите ни, което да ни закриля. Религиозността при хората сама по себе си е нещо много хубаво. Кара ни да разграничаваме душата от телесното и това е прекрасно. Всички се страхуваме, обичаме, а някои от нас се опитват да преборят Господ, това аз намирам за прекрасна част от съществуването ни на земята.
– Как гледаш на учените, които отричат Бог?
– Да построиш колайдер, за да търсиш произхода на вселената, и поради липса на въображение да кръстиш трохите, оставени за ориентир, “Божия частица”, говори единствено, че във висшия клир на научната общност тази битка отдавна е приключила.